Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.69а, ал.3 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/. Образувано е по жалба на „. О. от Г.Д., П. от У. К. Х. К. против Заповед №305/10.02.2016 г. на Изпълнителния Д. на Изпълнителна агенция по горите /И./, с която е отменена Заповед № РДГ-СМ-З-302/23.12.2015 г. на Директора на Регионална дирекция по горите Г.С..
С отменената заповед на основание чл.69а, ал.1 от ЗЛОД, във вр. със Съгласувателно писмо от Директора на ТП на ДГС - С. с изх.№ 4281/15.12.2015г. до РДГ-С. издадено по искане на жалбоподателя вх.№2015-444/11.12.2015г. е забранен достъпа, престоя и преминаването на лица и пътни превозни средства в района на дивечовъден участък “Герзовица“ /Договор №50 от 22.10.2012 г./ на територията на ТП “ДГС-С.“ на ЮЦДП Г.С. по горски пътища и местности както следва:
Горски пътища:
- Горски път подотдел 209“3“ до границата с ГСУ „М.“ през местността „Б. п.“ и преминаващ през подотдели 209 „3“, 1 „г“, 1 „в“, 1 „а“;
- горски път от границата с ГСУ „М.“ до местността „Б. п.“ преминаващ през подотдели 2 „б“, 1 „д“, 1 „в“, 1 „ж“;
- горски път от разклона на главен път „С.-М.“ – м. „Б. п.“ преминаващ през подотдели 4 „6“ и 208 „а“ за местността „М.“;
- горски път от м. „З. б.“ до м. „З.“ през м. „М.д.“, м. „Ц. д., м. „П. ч.“ и преминаващ през подотдели 208 „3“, 202 „1“, 201 „2“;
- горски път от м.“М. д.“ до м. „С.“ и преминаващ през подотдели 208 „3“, 207 „3“, 207 „7“;
- горски път от м. „С.“ до м. „Б. п.“ през м. „З. в.“ и преминаващ през подотдели 209 „д“, 209 „г“, 209 „м“;
- горски път от м. „П. ч.“ до м. „С. з.“ и преминаващ през подотдел 201 „р“ и границата с ДГС „С.“;
- горски път от м. “В.В.“ до м. „З.“ през подотдели 198 “11“, 199 „2“, 200 „2“, 201 „1“, 201 „2“;
- горски път преминаващ през подотдели 205 “3“, 204 “1“, 203 „3“;
- горски път подотдел 174 „1“ преминаващ през м. „Д. п.“;
- горски път подотдел 178 „1“ преминаващ през местността „К. б.“, и подотдел 178 „п“;
- горски път подотдел 195 „1“ преминаващ през местността „К. б.“ и подотдели 178 „в“, 178 „ж“, 178 „и“, 178 „р“.
Местности:
м. Б. п., м. Д., м. С. к., м. К. б., м. К. м. м. С. к., м. К., м. К. б., м. Г. е., м. Р. г., м. Д. л., м. ВВ, м. З., м. К. к., м. С. з., м. С. б., м. П. ч., м. Ц. д., м. З. б., м. М. д., м. М., м. С., м. З. в. м. Б..
На първо място се твърди в жалбата, че за да отмени Заповед № РДГ-СМ-3-302/23.12.2015 г. на Директора на Регионална дирекция по горите –Г.С. ответникът неправилно е приел, че в тази заповед липсва срок на действие на забраната, като в същата е посочен начален срок - 01.01.2016 г. и краен срок на действие на Договор за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък “Г.“ №* от 22.10.2012 г. сключен за 15 години, с опция за удължаване от още 15 години. В случая се твърди, че има начален срок на действие от 01.01.2016 г. и краен: срока действие или прекратяване на договора сключен между жалбоподателя и ЮЦДП-Г.С. т.е. забраната е обвързана от действието на договора.
На второ място се твърди, че неправилно административния орган е приел, че по преписката липсват данни заповедта да е публикувана на интернет страницата на И., като в случая на 23.12.2015 г. е качена същата, за което прилага извадка от интернет страницата. Сочи се още и че заповедта е оповестена и на видно място в сградата на предприятието и сведена до знанието на лицата, стопанисващи дивеча, за което се иска да бъде разпитан и свидетел.
В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и от процесуален представител.
Ответникът по жалбата, Изпълнителния Д. на Изпълнителна агенция по горите-С. се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата, иска да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По делото са приети представените с преписката и допълнително в съдебно заседание писмени доказателства и разпитан свидетел К. относно оповестяването на заповедта.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните и приети по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От доказателствата по делото е установено, че със Заповед РД45-1431 от 20.07.2001 г. на Министъра на Земеделието и храните са определени границите на ловностопанските райони и района на дейност на ДЛ “С.“, включително границите на държавен дивечовъден участък, като е описана и площта на същия 1119.1 ха горски фонд и поземлен фонд 386 ха общо 1505.1 ха. Със Заповед №330/19.06.2009 г. на Председателя на УС на НЛРС “СЛРБ“ е определен района на дейност на сдружение „С. на л. и р. - л. р. д. “С.“ - Г. С. съответно с район на действие на ДГС-С. ДГС-С., ДГС-Ш. л., ДГС-П. и ДГС-М.. Установено е още, че на 22.10.2012 г. в к.к.П., административна сграда на /ЮЦДП/, със седалище и адрес на управление Г.С. между „. О. П. от М. Х. К. и от У., като изпълнител е сключен договор с представляващия ЮЦДП - С. Б. А., като възложител, по силата на който възложителят възлага на изпълнителя в т.1 от договора да извършва стопанисването и опазване на дивеча в Дивечовъден участък „Г.“ в района на ЮЦДП - С. обособен със Заповед №185/16.02.2015 г. В т.2 е уточнен срока на договора-15 години, като в т.3, ал.1 е посочено, че в случай, че изпълнителят изпълнява всички задължения по договора, същия може да бъде удължен за срок от още 15 години, като в този случай страните подписват допълнително споразумение. В раздел пети чл.7, в т.1 до 4 са предвидени случаите, в които действието на договора се прекратява.
В допълнителните разпоредби е посочено, че този договор може да бъде изменен само по взаимно съгласие на страните и е уточнено, че договора се прекратява с изтичане на срока.
С писмо от 11.12.2015 г. до ТП на ДГС-С. жалбоподателят съгласно чл.69а, ал.1 от ЗЛОД в изпълнение на посочения договор и в интерес на здравето и безопасността на гражданите е посочил необходимост от удължаване на периода за забрана на достъпа на преминаващи и престои на улица превозни средства по изброените в заповедта горски пътища и местности. На 15.12.2015 г. е изготвено уведомление по чл.26, ал.2 и ал.1 от АПК за започнато административно производство от Директора на РДГП-С. след което с предложение за издаване на окончателна заповед от Директора на РДГ-С. е изготвена проекто-заповед, а след това и Заповед № РДГ-СМ-3-302/23.12.2015 г. на Директора на Регионална дирекция по горите Г.С. на основание чл.69а, ал.1 от ЗЛОД.
Срещу цитираната заповед е подадена жалба вх. № РДГ-См-8481/30.12.2015 г. от СЛР - ловно рибарско дружество “С.“ чрез Директора на РДГ - С. до Директора на И. - С..
В жалбата на ловно рибарско дружество “С.“ се сочи, че с оспорената заповед е забранен достъпа за горски път от „ВВ“ до м.“З.“, по конкретно отделите 198 “11“ и 199 “2“, съгласно договора сключен за стопанисване и опазване на дивеча от Ловно рибарска дружина – Т., като конкретно се сочи, че това е и единствения възможен път за достъп и изпълнение на мероприятията в Ловноустройствените проекти, като се иска да отпадне забраната за достъп до горския път преминаващ през подотделите 198 “11“ и 199 “2“. Взето е становище от главен експерт и жалбата е изпратена на горестоящият орган - Директора на И.-С., който с оспорената в настоящото производство заповед е отменил Заповедта на Директора на Регионална дирекция по горите – Г.С..
За да отмени оспорената заповед, Директора на И.-С. е посочил в мотивите, че в заповедта „липсва срок на действие на забраната, а от отразеното в срока на действие на договора се приема, че същата има действие от 11 години, като се дава възможност за удължаване от 15 години“. Освен това е посочено, че по преписката не се намират доказателства, че заповедта е публикувана на интернет страницата на И.. Като правно основание сочи чл.97, ал.1 от АПК. По делото не се спори, че жалбоподателят е сключил договор по силата на който му е предоставено стопанисването на дивеча в района на дивечовъден участък „Г.“, където попадат горските пътища и местности, предмет на забрана с отменената заповед. Не е спорно и че по силата на договора сключен между ЮЦДП-С. и жалбоподателят, същия е поел задължения по стопанисването на дивеча в района на дивечовъдния участък за срок от 15 години, считано от датата на сключване на договара-22.10.2012 г. Спорно е обстоятелството, в отменената от горестоящият орган заповед има ли посочен срок на действие на забраната относно описаните за достъп, преминаване и престой на превозни средства и конкретизирани в заповедта горски пътища и местности, като за краен срок е посочен срок на действие на Договор №50 от 22.10.2012 г., както и има ли доказателства за публикуване на заповедта в интернет страниците на И.-С..
При така установеното, съдът направи следните изводи: Жалбата е подадена от лице, за което е налице правен интерес и в установения от закона срок, поради което същата е допустима, а по същество основателна предвид следното: Оспорваната заповед в настоящото производство е издадена по реда на чл.97, ал.1 от АПК, като пред горестоящият орган е оспорена Заповед №РДГ-СМ-З-302/23.12.2015 г. на Директора на Регионална дирекция по горите Г.С. по сигнал на ловно рибарско дружество “С.“, приет като жалба по реда на чл.81 от АПК, само в частта, с която е забранен достъпа, преминаването и престоя в горски път от м. „ВВ“ до м. „З.“ по конкретно отделите 198 “11“ и 199 “2“, но същата е отменена изцяло. Освен това, заповедта е постановена, след като жалбата е разгледана от административния орган и взето становище на експерт за нейната неоснователност, без да е извършена проверка на интернет страницата по повод на това, има ли публикация на издадения и приет за разглеждане от горестоящият орган, административен акт. За да се отмени същия неправилно е прието, че липсват доказателства по преписката да е извършено оповестяване по интернет-страницата на И., като видно от представеното извлечение на 23.12.2015 г. тази заповед е била публикувана на интернет страницата на РДГ-С. съответно на интернет страницата на И.-С. /на л.11. От разпитания по делото свидетел се доказва, че такава освен, че е публикувана на интернет страницата е поставена и на входа на административната сграда. Целта на публикацията е да бъде оповестен административния акт и това задължение предвид събраните по делото доказателство е осъществено, при което не могат да бъдат споделени изводите на административния орган за допуснато съществено нарушение, съгласно чл.68а от ЗЛОД, обосноваващо отмяна на оспорения акт.
Предвид чл.69,ал.2 от ЗЛОД “Заповедта по ал. 1 се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, интернет страниците на Изпълнителната агенция по горите, регионалната дирекция по горите или по друг подходящ начин“, при което изпълнение на задължението за оповестяване може да бъде осъществено по друг подходящ начин.
В подкрепа на този извод е и обстоятелството, се срещу тази заповед е изпратен сигнал, приет като жалба по чл.81 от АПК, от което следва, че заинтересованите страни са били наясно с издадената заповед и са упражнили правомощието си да оспорят заповедта пред горестоящият орган.
Не може да бъде споделен и извода, че не е определен срок на действие на забраната за достъп до определените в заповедта пътища и местности, като се има предвид, че е определен начален срок от 01.01.2016 г. и крайния срок на действие на забраната е обвързан от срока на действие на Договор №50 от 22.10.2012 г. за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък “Г.“, сключен между жалбоподателя и ЮЦДП-С.. Предвид този договор са определени възможностите за прекратяване и удължаване срока на действие, както и срока на договора в случай, че не бъде удължен и прекратен, при което и извода изложен в мотивите на оспорения акт, послужили за отмяна, че не е посочен срок на действие на забраната са необосновани и недоказани и не могат да послужат като основание за отмяна на Заповед № РДГ-СМ-З-302/23.12.2015 г. на Директора на Регионална дирекция по горите Г.С..
При така изложеното подадената жалба е основателна и оспорената заповед в това производство, като незаконосъобразна следва бъде отменена с последиците от това, а именно, на жалбоподателя се присъдят направените разноски.
По този повод е неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. “за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес“ не е предвиден минимален размер на адвокатските възнаграждения за дела образувани, въз основа на жалби по ЗЛОД, поради което и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Смолянският административен съд
Р Е Ш И :
Отменя Заповед №305/10.02.2016 г. на Изпълнителния Д. на Изпълнителна агенция по горите /И./, с която е отменена Заповед № РДГ-СМ-З-302/23.12.2015 г. на Директора на Регионална дирекция по горите Г.С. като незаконосъобразна.
Осъжда Изпълнителна агенция по горите да заплати на „. О. 1010 /хиляда и десет/ лева, от които 50 лева ДТ и 960 лева адвокатски хонорар.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено пред ВАС.
Административен съдия: |