Производството по делото е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуален кодекс (АПК). Образувано е по постъпил протест от прокурор при О. П.-С. срещу Разрешение за строеж № 11/20.07.1999 г. и Разрешение за строеж № 13/04.10.2017 г.,издадени от Г. А. на О. Б., за обект МВЕЦ „Л.”, землище на с. Я., общ. Б., обл. С.. В протеста се твърди, че оспорените разрешителни са издадени в противоречие с материалния закон – с чл.182 ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл.7 ал.5 от Закона за държавната собственост (ЗДС),което е толкова съществено,че обуславя нищожност на актовете.Конкретно се излагат доводи,че издадените от Г. А. на О. Б. Разрешение за строеж № 11/20.07.1999 г. и Разрешение за строеж № 13/04.10.2017 г., имащи за предмет даване на разрешение на „. Е.- Д. да извърши строителство в чужд имот - коритото на река Б., което е изключителна държавна собственост, се явяват в конкретния случай издадени без наличие на всички законови материално правни предпоставки за тяхното издаване, представлява съществено нарушение на закона и обуславя нищожността на актовете.Според изложеното в протеста, обектите, чието изпълнение е разрешено с Разрешение за строеж № 11/20.07.1999 г. и Разрешение за строеж № 13 от 04.10.2017 г.,и двете издадени от гл. А. на О. Б., попадат в коритото на река Б., представляваща имот № 000350, в землището на с. Я., ЕКАТТЕ**, общ. Б., м."Л.", явяващ се имот публична държавна собственост, съгласно чл.11, ал.l, т.l от ЗВ, според който водите на реките и принадлежащите им земи са публична държавна собственост.
Както се твърди в протеста, в материалите по преписката по издадените строителни разрешения и според нарочно писмо изх.№0103-20 от 23.02.2021г. на администрацията на Министерски съвет на РБ, липсват актове на МС за учредено ограничено вещно право на ползване или право на строеж от страна на държавата в полза на „М.. за обектите по разрешение за строеж №11/20.07.1999г. и по разрешение за строеж №13 от 04.10.2017г. за имот №000350.
В протеста е обсъдено издаденото разрешително за водовземане от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район гр.П.,на основание Закона за водите,като се поддържа,че проектирането и разрешаването на строителството,включително и във водни обекти,се подчинява на разпоредбите на ЗУТ.Според изложението на протеста, Разрешителното за водовземане не прави титуляра по същото възложител по смисъла на чл. 161 ЗУТ, тъй като органът по чл. 44 и чл. 46 ЗВ няма правомощия да учредява вещни права върху водните обекти. В подкрепа на този извод се цитира новоприетата разпоредба на чл. 46а, ал. 5 ЗВ (ДВ, бр. 98 от 2018г., в сила от 27.11.2018 г.), съгласно която разрешителното по чл. 44 и/или чл.46 не създава вещни права върху имотите, в които се реализират разрешените дейности. В този смисъл, разрешителното за водовземане се явява само предпоставка за одобряване на инвестиционните проекти и издаване на разрешение за строителство съгласно чл.46а, ал.1 ЗВ и чл.144, ал.1, т.6 ЗУТ и изискването за представяне на разрешително за водовземане, издадено по реда на ЗВ, не изключва приложението на чл. 182 ЗУТ. В същия смисъл е посочена съдебна практика - Решение №7405/20.05.2019 г. по адм. дело №12328/2018 г. на Второ отделение на ВАС.
Предвид горното,с протеста се предлага съдът да обяви за нищожни Разрешение за строеж № 11/20.07.1999 г. издадено от Г. А. на О. Б., в полза на „. Е.- Д., за изграждане на водохващане, пясъкоуловител и тръбопровод на обект МВЕЦ „Л.“ , находяща се в с. Я., общ. Б., обл. С. и Разрешение за строеж №13 от 04.10.2017 г., издадено от Г. А. на О. Б., в полза на „. Е.-Д., за строеж "Р.“, на обект МВЕЦ „Л.“, находяща се в с. Я.,общ. Б., обл. С., ПИ-000374 ПИ-000350, м.“Л.“ на титуляра „. Е., ЕИК-**, С. С. и А. на У. Г., общ. Д., обл. С., ул."В. Л." № **
В съдебно заседание О. П. Г. се представлява от прокурор С. С., който поддържа протеста, като се позовава на назначената експертиза,според която части от „МВЕЦ“ попадат в имоти,които са изключителна държавна собственост – коритото на река „Б.“, и по-конкретно частите рибен проход,масивен яз и изпускател.Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на заинтересованата страна.
От името на ответника юрисконсулт Н. В. в представена писмена защита счита протеста за неоснователен.
Заинтересованата страна „.Е. чрез управителя си и чрез пълномощника адвокат А. С. оспорва протеста и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.Претендира разноски с представен Списък. В постъпила писмена защита се излагат подробни доводи за неоснователност на протеста.
Административен съд Г., в настоящия състав, като взе предвид твърденията в протеста, изразените становища от страните и след като прецени събраните по делото доказателства, включително изслушана СТЕ, прие за установено от фактическа страна следното:
С разрешение за строеж №11/20.07.1999г. се разрешава на „. Е. да изгради Водохващане, Пясъкоуловител и Водопровод на М. „Л.“, р.Б., в землище на с. Я. (лист 11 от делото).
С договор за учредяване на сервитут на енергиен обект №140/02.08.2016г., вписан в Служба по вписванията, гр. Девин, Изпълнителната агенция по горите учредява в полза на „. Е., безсрочен сервитут на енергиен обект върху поземлен имот в горска територия - частна държавна собственост, с площ на сервитутната зона 0,740 дка, за изграждане, експлоатация и ремонт на подземен отвеждащ водопровод с диаметър на тръбите 800мм на обект: "МВЕЦ Л.", представляваща поземлен имот №000373 в землището на с. Я.. (лист 208);
С договор за продажба от 07.12.2016 г., по чл.48 от ЗДС, вписан под №181/15.12.2016 г., дружество „. Е., ЕИК-**, С. С. и А. на У. гр. Д., общ. Д., обл. С., ул. "В. Л." № ****, с управител и представляващ И. С. К., e закупило от Министерство на Земеделието и храните на Р Б.(МЗX) поземлен имот с № 000374, образуван от имот № 000370, находящ се в землището на с.Я., ЕКАТТЕ***, общ. Б., м. "Л.“, с площ 0.091дкa (или деветдесет и един кв. м.), при съседи подробно посочени в договора, съгласно скица № КО1543/22.11.2016г. издадена от Общинска служба по земеделие - Б..
С разрешение за строеж №13/04.10.2017г. се разрешава на „. Е., Г. да извърши строеж „Реконструкция рибен проход Малка ВЕЦ „Л.“ (лист 56 от делото).
Инвестиционните намерения на ,,МИ-ВЕЦ" Е. Г. са за изграждане на М.„Л.“ в закупения ПИ № 000374, находящ се в землището на с. Я. ЕКАТТЕ**, общ. Б., м. „Л.“. След издадени визи за проектиране, изготвени и одобрени проекти, издадено от директора на БД ИБР-П. позволение за водовземане от водите на река Б., главният А. на О. Б. е издал в поза на ,,МИ-ВЕЦ“ Е. гр. Д. Разрешение за строеж № 10/08.07.1999 г. за строеж на въздушна линия 20 кV; Разрешение за строеж № 11/20.07.1999г. за изграждане на водохващане, пясъкоуловител и тръбопровод; Разрешение за строеж № 34/19.12.2000 г.- за изграждане на обслужваща сграда; Разрешение за строеж №3/27.03.2003г. - за изграждане на пристройка към обслужваща сграда.
След снабдяване с горните разрешителни за строеж, чрез възлагане на различни изпълнители, ,,МИ-ВЕЦ“ Е.-Д. е изградило МВЕЦ "Л.", състояща се от обслужваща двуетажна сграда, изградена върху площ 39.37 кв.м, цялата с разгънатата застроена площ 85.47 кв.м ; Пристройка към обслужваща сграда, представляваща едноетажно допълнително помещение за генератори с площ 13.77 кв.м ; Въздушна линия 20кV на разстояние 15м от обслужващата сграда до стълб №0, през който електроенергия се влива в изградената въздушна линия 20кV ; Водохващане, пясъкоуловител и напорен тръбопровод, представляващи началното съоръжение в системата на М. „Л.“, изградени в руслото на р. Б., състоящо се масивен яз,основен изпускател, рибен проход и пясъкоуловител - с обща застроена площ 103 кв.м, от който чрез напорен тръбопровод с дължина 532 м се свързва водохващането с обслужващата сграда, където е разположено оборудването на електроцентралата.
Във връзка с предвижданията на Плана за У. на речните басейни в Източнобеломорски район 2016-2021г.(ПУРБ), дружество „.Е. Г. е предприело реконструкция на изграденото вече водовземно съоръжение на р. Б., чрез неговото премахване и изграждане на ново,представляващо комбинация от басейнов тип рибен подход и естествен тип рибен подход, за което, след дадена виза за проектиране, изготвен и одобрен проект, главният А. на О. Б. (арх. М. Л.) е издал Разрешение за строеж №13 от 04.10.2017 г. в полза на дружеството, с което е разрешил на същото, да извърши съгласно одобрен инвестиционен проект - фаза: работен проект, предвидените в същия строителни и монтажни работи (СМР) на строеж: "Р.„Л.", обект трета категория по Наредба №1/2003r., в имоти ПИ-374, ПИ-350, находящи се в землището на с. Я., общ. Б., местност „Л.".
На основание последното разрешително, „. Е.- Д., чрез възлагане е реализирало на река "Б.“ строеж "Р. „Л.“, съгласно одобрените инвестиционни проекти, одобрената екзекутивна документация, за изпълнението на който е бил съставен Констативен акт за установяване на годността за приемане на извършения строеж от 30.11.2018 г.
Според протеста, обектите, чието изпълнение е разрешено с Разрешение за строеж № 11/20.07.1999 г. и Разрешение за строеж № 13 от 04.10.2017 г., издадени от гл. А. на О. Б., попадат в коритото на река Б., представляваща имот №000350, в землището на с. Я. ЕКАТТЕ**, общ. Б., м."Л.", явяващ се имот публична държавна собственост,съгласно чл.11, ал.l, т.l ЗВ. Според посочения законов текст водите на реките и принадлежащите им земи са публична държавна собственост.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице-геодезист.Според експерта изграденият водопровод попада в поземлен имот с идентификатор 87223.104.30 по КККР, идентичен с имот №000373 по КВС на с. Я..
Въз основа на представения по делото работен проект на обект „М. „Л.“ на р.Б.,(л.140 –л. 168), вещото лице е пояснило,че понятията „водохващане“ и „водовземане“ не са идентични. Водохващането се състои от масивен яз, подвижен яз с промивен отвор, рибен проход,водовземна част с утаечна камера (пясъкоуловител) и напорен водопровод. Водовземането конструктивно е решено към пясъкоуловителя и представлява провоъгълен отвор на бетонна стена с размери 2.0 м/0.70 м. От направения графичен анализ - комбинирана скица, вещото лице установява, че част от водохващането - утаечна камера (пясъкоуловител) с водовземно съоръжение (провоъгълен отвор на бетоннна стена с размери 2.00м/0.70м) попадат в поземлен имот с идентификатор 87223.104.28 по КККР на с. Я.,идентичен с имот №000374 по КВС на с. Я..
На следващо място,от графичния анализ - комбинирана скица на вещото лице се установява, че част от водохващането - масивен яз, рибен проход и основен изпускател, попадат в поземлен имот с идентификатор 87223.104.20 по КККР на с. Я., идентичен с имот №000350 по КВС на с. Я., т.е заемат площ от коритото на река Б..
Експертизата не е оспорена от страните и съдът я възприема като обективна и компетентно изготвена.
При така установеното,съдът направи следните правни изводи:
Като подаден от надлежна страна, протестът с твърдения за нищожност на административни актове, подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.
В АПК,респективно в ЗУТ, не се съдържат изрични разпоредби относно пороците, които водят до нищожност на административните актове. Класически пример за нищожен административен акт e този, който е издаден от некомпетентен орган, а настоящият случай не е такъв,след като е безспорно установено,че протестираните разрешения за строеж са издадени от гл.А. на О. Б..
В правната теория, а и в съдебната практика, е възприето, че нищожността или унищожаемостта на административните актове се очертава от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност. Нищожен е акта в случаите, когато разкрива толкова тежък порок, че е негоден да породи правните си последици, като например, освен липсата на компетентност, е и липса на форма или липса на волеизявление. Нищожните административни актове не пораждат и никога не могат да породят правните последици, към които са били насочени, а пороците има са толкова сериозни, че не могат да бъдат санирани.
Според чл. 7 ал.1 от ЗДС (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., бр. 32 от 2005 г.), Имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност.
А според чл.7 ал.5 (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г., доп., бр. 27 от 2013 г., изм., бр. 40 от 2014 г.) В случаите и при условията, определени С. закон, с решение на Министерския съвет върху имоти – изключителна и публична държавна собственост, може да се учредяват ограничени вещни права, когато това е необходимо за:
1.изграждане на национален обект;
2. трайно задоволяване на обществени потребности;
3.изграждане на линейни обекти на техническата инфраструктура, непопадащи в т. 1 и 2 – когато няма друга техническа възможност или когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно.
Към 1999г.,когато е издадено първото от процесните разрешения за строеж, е в сила следната редакция на чл.7 ал.1 от ЗДС (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да се отчуждават, да се обременяват с вещни права, да се придобиват по давност, както и да се включват в имуществото на търговски дружества.
От друга страна, редът за издаване на разрешения за строеж е уреден в ЗУТ, приложим на общо основание и за водните обекти, според легалната дефиниция на § 1, т.34 ДР ЗВ, представляващи постоянно или временно съсредоточаване на води С. съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи.
Съгласно чл.48, ал.4 от ЗУТ разрешение за строеж се издава на възложителя, а според разпоредбата на чл. 161, ал.1 от ЗУТ, възложител е собственикът на имота, лицето на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон.
Разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗУТ предвижда,че строежи в чужд урегулиран поземлен имот имат право да извършват лицата, в полза на които е учредено право на строеж.
Към 1999г. е в сила Законът за териториално и селищно устройство(ЗТСУ), който в чл. 56 ал.1 предвижда,че Разрешение за строеж се издава на инвеститора (юридическо лице; собственика на имота; лице, което има право да строи в чужд имот).А според чл.56 ал.2 от ЗТСУ(отм.) Имат право да строят в чужд имот:
1. лицата, в полза на които е учредено право на строеж, на надстрояване или пристрояване на заварена сграда;
2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) съпругът (съпругата), роднините на собственика по права линия неограничено, а по съребрена линия - до втора степен включително, ако извършват строежа с негово съгласие, изразено в нотариално заверено заявление до съответните специализирани органи на общинската администрация, вписано и в нотариалните книги; по силата на така даденото съгласие върху мястото се учредява право на строеж в полза на строителя;
3. (нова - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) лицата, за които това е предвидено С. закон или указ;
4. (нова - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) лицата, на които въз основа на акт на Министерския съвет са предоставени земи за земеделско ползуване.
В настоящия случай,въз основа на неоспореното заключение на вещото лице по СТЕ е установено,че изграденият водопровод попада в ПИ с идентификатор 87223.104.30 по КККР на с.Я., идентичен с имот №000373 по КВС на с.Я.; част от водохващането - пясъкоуловителят и водовземното съоръжение (провоъгълен отвор на бетоннна стена с размери 2.00м/0.70м) попадат в поземлен имот с идентификатор 87223.104.28 по КККР на с. Я., идентичен с имот №000374 по КВС на с. Я.; друга част от водохващането - масивен яз, рибен проход и основен изпускател, попадат в поземлен имот с идентификатор 87223.104.20 по КККР на с. Я., идентичен с имот №000350 по КВС на с. Я., т.е заемат площ от коритото на река Б.. При това положение,съдът приема,че само част от описаните в протеста обекти(строежи) – масивен яз, рибен проход и основен изпускател, попадат действително в коритото на река Б., представляваща имот №000350 по КВС. Съответно за обектите,които се разрешават с процесното Разрешение за строеж №11/20.07.1999г. - водохващане, пясъкоуловител и тръбопровод, само за част от обектите на водохващането - масивен яз, рибен проход и основен изпускател, е установено,че попадат в коритото на река Б., изключителна и публична държавна собственост.Само за тези обекти(строежи) по първото разрешение за строеж от 1999г. не е било отстъпено право на строеж и не е учредяван друг сервитут от държавата в полза на „.Е. Г..
І.Относно Разрешение за строеж № 11/20.07.1999г.
Съответствието на административния акт С. закона се преценява към момента на неговото издаване,затова с оглед цитираните по-горе законови текстове,с издаването на Разрешение за строеж № 11/20.07.1999г. за изграждане на водохващане, пясъкоуловител и тръбопровод се нарушават императивните изисквания на чл.7 ал.1 от ЗДС (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) и чл. 56 ал.1 и ал.2 от ЗТСУ(отм.) в частта относно частите от водохващането – масивен яз,рибен проход и основен изпускател,които попадат в имот №000350(коритото на река Б.,публична държавна собственост) и за които няма учредено от държавата право на строеж или друг сервитут в полза на „.Е. Г.. В тази част съдът намира,че нарушението на закона при издаването на строителното разрешение е толкова съществено,че е довело до нищожност на строителното разрешение в същата част, по отношение на посочените строежи/обекти.
В останалата част от Разрешение за строеж № 11/20.07.1999г. на гл.А. на О. Б. досежно строеж пясъкоуловител, водовземно съоръжение и тръбопровод по делото се установи от неоспореното заключение на СТЕ, че същите строежи/обекти не попадат в ПИ 000350 – коритото на река Б., изключителна и публична държавна собственост,а попадат съответно в ПИ 000374, който е продаден на дружеството от Министерство на Земеделието и храните на Р България с договор,а строежът „тръбопровод“ попада в имот №000373 по КВС, за който Изпълнителната агенция по горите е учредила в полза на „. Е. безсрочен сервитут на енергиен обект.Съответно за тази част съдът намира,че строителното разрешение от 1999г. не страда от пороците,посочени в протеста,поради което за тази част протестът като неоснователен ще следва да се отхвърли.
ІІ. Относно Разрешение за строеж №13 от 04.10.2017 г.
Второто протестирано разрешение за строеж е за строеж „Реконструкция рибен проход Малка ВЕЦ „Л.“.Както се спомена по-горе, строеж „р.“ е реализиран в коритото на река Б..Пак от заключението на вещото лице и изготвената от него комбинирана скица се установява, че Реконструкцията на рибния проход се намира също в коритото на р.Б., представляваща имот №000350 по КВС.
Съответствието на административния акт С. закона се преценява към момента на издаване на акта,така че за второто процесно Разрешение за строеж това е датата 04.10.2017г.
Съдът намира,че след като Разрешение за строеж „Реконструкция рибен проход М. „Л.“ е издадено от гл.А. без да е отстъпено право на строеж в имота изключителна и публична държавна собственост и на субект, който не е собственик на имота, то това е в грубо нарушение на повелителните разпоредби на чл.182 ал.1 от ЗУТ и чл.7 ал.5 от ЗДС.Посоченото нарушение на закона е толкова съществено,че е достатъчно да обоснове нищожност на издаденото Разрешение на строеж.Затова съдът приема,че и в тази част протестът е основателен и ще следва да се прогласи нищожността на второто протестирано разрешение.
Протестиращият не е претендирал разноски по производството и съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от изложеното,Административен съд Г., в настоящия си състав,
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Разрешение за строеж № 11/20.07.1999 г.,издадено от гл.А. на О. Б.,област С., В ЧАСТТА,с която е разрешено строителство на част от водохващане – масивен яз,рибен проход и основен изпускател, по протест на прокурор от О. П. – С..
ОТХВЪРЛЯ протеста на прокурор от О. П. С. срещу ЧАСТТА от Разрешение за строеж № 11/20.07.1999 г.,с която се разрешава строителство на водовземно съоръжение като част от водохващането, както и в ЧАСТТА,с която се разрешава строителство на пясъкоуловител и тръбопровод.
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Разрешение за строеж №13 от 04.10.2017г. за строеж „Р.М. ВЕЦ „Л.“, издадено от Г. А. на О. Б..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховния административен съд на Република България, в 14 дневен срок от съобщението му на страните,чрез настоящия съд.
СЪДИЯ :
|